logo

plovdivclubs.com

5 години Полинеро, 5 години идея и приятелство
5 години Полинеро, 5 години идея и приятелство

5 години Полинеро, 5 години идея и приятелство

публикувана на 10.02.2012 05:51

 

 

Днес, 10 февруари един клуб в Пловдив празнува цели 5 години. За музикалната сцена това си е сериозно постижение.  Plovdiv Clubs се свърза с бащата на "Полинеро" Владислав Ботев, за да разберем как една некомерисиална идея живее и расте с всеки изминал ден извън всякакви граници. По повод рождения си ден клубът подарява на всички свои приятели тридневен фестивал от най-добро ниво. Всеки ден, от днес до неделя ще може да се насладите на различни Tribute концерти на световни банди, като се почне от Tribute to Iron Maiden, Tribute to Megadeth,Tribute to W.A.S.P., Tribute to Manowar, Tribute to American Rock и т.н.

 


Владо, пет години в бранша – много ли са, малко ли са?

 

Разбира се, че пет години в този бранш не са никак малко. Лично за мен това е време за равносметка и планиране на нови посоки. За това време съм свидетел на доста промени около себе си. Отваряха клубове, затваряха се клубове. Други, които са в силна позиция, позападнаха. Трети, непрекъснато експериментират. Четвърти, запазиха и вдигнаха нивото и целите си.

 

 

Извън централната част на града сте, а Полинеро е един от големите рок клубове в Пловдив. Това говори много за вас, за работата ви и отдадеността на всички за идеята Полинеро.

  

Прав си, "Полинеро" не е само клуб, това е идея. Мисля, че е точен терминът отдаденост. Основното разбира се е че за мен Полинеро си беше една Мечта, а не комерсиално място, на което да гледам като на източник за печалба. Второ, аз никога не съм се занимавал с нещо подобно в този бранш и това ме прави много необременен и идеен. Трето, за мен музиката на живо, сцената, публиката ценяща всичко това няма алтернатива. Всичко това спомогна да се роди този феномен - рок клуб извън центъра на града, дърпащ нагоре и модел за подръжание.

 

 

Как се справяте с конкуренцията?

 

Нито се справяме, нито искам да се справяме. И преди години и сега, казвам нещо искрено от себе си. Ще се радвам в Пловдив да има поне 10-15 яки рок клуба, в които да се случват много хубави събития. Да са пълни от понеделник до неделя. Това е нормално за един град от 400-500 хиляди жители. Всичко е въпрос на много усилия, искреност и последователност.

  


Какво дава Полинеро на Пловдив?

  

Мисля, че още с появяването си Полинеро даде на Пловдив и не само на града едно ново отношение към Публиката, едно ново и различно ниво на комуникация с нея, едно ново качество на предлагане на тази музика за хиляди хора, които до този момент не ходеха в рок клубове по различни причини. Те преоткриват себе си.

  

Имате клиенти от цяла България. Софиянци обожават Полинеро...

 

Не харесвам термина „клиенти”, предпочитам думата “Приятели”. Отговорът на този въпрос се съдържа в голяма степен в по горните редове.

 

 


Какви средства за разпространение на информацията използвате за да популяризирате събитията в Полинеро?

 

Единствената форма на „реклама” беше от „уста на уста”. В последно време разбира се Фейсбук страниците и плакати, радио, но всичко това по скоро с имиджов аспект.

  


Какво се промени за пет години? Хората същите ли са като преди пет години?

 

Не мога да отговоря еднозначно. Имам Приятели, които идват тук от самото откриване на клуба. Други доста по рядко, като забелязвам че те са от по далечни квартали и градове, или пък се оказва че живеят в чужбина. Факт е че от друга страна все нови и нови хора откриват Полинеро. Тоест той не е едно модно място, което „изгаря” емоционално за година две и изчезва. Както се случва с други клубове, които си сменят всеки сезон името. Тук имам в предвид и клубове от всякакъв характер и насоченост. Всеки го вижда.

 

 

 

Рокът и метълът, като че ли се популяризираха повече в последните години?


Всеки го казва, но за мен по скоро ако тази тенденция не се подкрепя от държавата, като форма на политика и ангажираност ще е много по трудно. Логиката ми е проста. През 90-те в публичното пространство се налагаше другия тип музика /оня на щракането с мазни пръсти/, като норма на поведение навсякъде.

 

Младите хора трябваше да изглеждат като онези от екрана и от жълтата преса. Те са възпитавани и израснали в семействата на онази първа вълна от други млади хора, за които това поведение се превърна в начин на живот. Болшинството от народа ни трябваше да се напива, да плюска, да щрака с пръсти и да не мисли за друго. Като говоря за държавна политика, скоро чух че в една Румъния са ограничили подобна музика в публичното пространство. Освен в техните си кръчми специализирани в тази посока. Има достатъчно лостове, за да бъде елегантно трансформирана тази тенденция и тук.

 


Вие бяхте в кампанията на Тотев за кмет, идва ли той често при вас?

 

Да ти кажа честно, най важната причина да подкрепя публично Иван Тотев на местните избори беше, че го познавам като човек, който не щрака с „мазни пръсти” върху някоя маса. Той е човек, доказан Приятел на Рок музиката и за мен винаги е било и ще бъде удоволствие да е гост на Полинеро. Първите стъпки в Посока Битката с eлементаризма и простотията са вече на лице. Убеден съм и Вярвам че в близката година Пловдив ще се превърне в един БГ еталон на промяната в тази посока.

  

Дай Боже!

  

Интервю на www.plovdivclubs.com по повод 5 години на Полиенеро плейс.

 



Седмична програма