- Това е пълна глупост. Защото не може преди няколко години да си претендирал, че си против чалгата и че ще взривиш всяка чалготека и изведнъж бам!- излизаш с дует с чалга изпълнител. Но за всяко нещо си има хора – на някои това им се струва добре. И все пак – музиката си е музика. Но това са два различни стила. Две неща, които си противоречат, защото докато един рапър трябва да пее за революцията, за постигането на целите и за борбата си, за какво пеят поп-фолк изпълнителите – за ядене, за пиене. Според мен не е много добра комбинация, но щом някои успяват – нека. Щом това е начина да успеят – нека. Моят начин е друг. Може да не съм много известен, но се мъча да го направя. И искрено се надявам хората да го усетят, да се слеят с музиката ми.

- Така, лека полека, започна всичко. Бях в училище, когато написах първия си текст. В него ставаше въпрос за живота. Беше пак тежък, нямаше много рими. Беше скалъпен по начин, който можех тогава. Все пак бях само 6-ти клас. Тогава започнах да се опитвам да правя песни, да записвам някои от нещата. 2008 година разбрах, че е възможно да си свалиш една програма на компютъра и да правиш така песни. Така записах първата си песен.

- „Нашата история“ Беше много тежка песен. Аз тогава не знаех какво да правя точно. Започнах да рапирам много кротичко, много спокойно. В последствие започнах да откривам, че за моите песни, за моите рими и моя бийт, ще стане добре, ако пея малко по-твърдо, по – агресивно

- Не мога да кажа, дали това е точно моят стил. Моят стил е комбинация от емоции. Моят стил е това, което ми е в душата, ‘щото моята душа е много разчленена – ту весела, ту агресивна, ту мила , ту добра, ту лоша. Моят стил е едно торнадо от чувства.

- Много. Като изключим демозаписите и тези „фатални“ грешки, които правех с първите си стъпки в къщи, имам около 25-30 песни, които са с много добро качество.

- Последният концерт, в който участвах беше този за малката Наталия. Надявам се адски много да сме успяли да помогнем и тя да се възстанови. Надявам се всичко да бъде наред, защото тя е още малка и има право на едно добро детство, на един светъл живот. Има правото да се усмихва на нещата и да ги чувства. А относно благотворитрелните концерти, аз съм направил повече такива, отколкото концерти за себе си. И честно да си кажа, не е голяма хвалба, но аз от концерти не съм изкарал пари за себе си почти.

- Аз го правя за хората. Много рапъри и изобщо изпълнители казват:“ Абе правя го за себе си, а пък хората, ако искат да го харесват.“. В крайна сметка хората са тези, които те оценяват. Аз го правя за тях. Аз съм един хуманист, така да се каже. Уважавам всеки и се раздавам постоянно за хората и им помагам. Това е най-важното за мен. Много ще кажат, че това е една от най-големите ми грешки, защото винаги мисля първо за околните, а после за себе си.