Spirit of Burgas 2015 - обещаващият рестарт (СНИМКИ)

След тридневните Spirit-и с Prodigy, Mark Knight, Korn, Fedde le Grand и Armin в един фестивал – или другите години, все с по над 4-5 световноизвестни имена, летвата бе вдигната много високо. Така че, тази година, очакванията за рестартиралия бургаски фестивал на плажа бяха много големи. 

Размахът не бе толкова голям

Първото, което прави впечатление, бе по-малкият размах – две сцени с по-скромни изпълнители от предните години, когато имаше по 5-7 сцени с разнообразни изпълнители – и на всяка от тези сцени имаше някое име, което сте чували. Вместо 3-дневен, фестивалът беше само 2 дни.

Лошо ли е това, обаче? Не, просто е различно. Никой не можеше да се разходи през всички сцени преди, докато сега спокойно можеше да избираш между главната и малката сцена, без да усещаш, че си пропуснал нещо. Освен това всеки е наясно, че хората идват за хедлайнерите, а останалите са просто допълваща програма. Не, че останалите са лоши групи, но нека не се лъжем – никой не е платил 150 лв, за да слуша Котарашки, колкото и готини да са. Но може би е излишно (както беше предните години) да си пълниш програмата с десетки клубни банди, при положение, че всеки всъщност е дошъл на Faith No More.

Организацията беше на ниво

Много негативни коментари се чуха в дните по време и след фестивала – основно за трудния вход, използването на карти и прочее. Всъщност се влизаше за около десетина минути и, ако наистина можеше организацията по влизане да е малко по-бърза, основната причина е пословичната българска традиция да се влиза в последния възможен момент. Системата с картите, заредени с определена сума, с която си купуваш храни и напитки, пък е честа практика на запад, и направи обслужването много по-бързо – без ресто, броене на стотинки и прочее. Типичният проблем за фестивалите – тоалетните, също тук беше добре организиран – много и на много места, като никъде не се чакаше.

Разбира се, не всичко беше перфектно (или оправдано) - например младите момчета, подредени на входа, които при пребъркване на багажа човъркаха и пипаха всякаква техника, без да се допитат – което, при моя случай, с деликатен и доста чуплив фотоапарат, ако пипаш, където не трябва със сила, е доста опасно. Но го приех като част от културния пейзаж на Бургас.

Страхотни музиканти

И двата хедлайнера – Роби Уилямс и Касабиан започнаха на време и свириха около час и половина. Роби направи страхотно шоу – аудио, визуално, в контакт с публиката и т.н. и наистина направи кефа на огромното множество хора. Дали, както обеща, ще дойде пак, и дали толкова много му е харесало – или това са типичните заучени фрази - вече е друг въпрос.

Касабиан – може би не толкова популярни, но пък група, която в момента е на рок-вълната, развива се и още е в младостта си, непреминала своя пик, също направиха изключително шоу. Британците представиха песни от новия си, все още не чак толкова известен на всички албум 48:13, с песни от по-старите си албуми – Empire, Velociraptor!, едноименния си Kasabian и West Ryder Pauper Lunatic Asylum, както и два, добре смесени с техните песни, кавъра. Не толкова шоуменски, но типично рокаджийски, те също контактуваха много с публиката, която също се раздаде подобаващо на познатите им хитове.

Всъщност, на фона на много други групи, дошли в България последните години, може би Касабиан са едни от много малкото, които идват тук, докато са актуални, съвременни днес (а не такива, прехвърлили пика си преди 10-ина години, като Депеш Мод, Рамщайн и др. - велики групи, разбира се). Дори Prodigy, които бяха на Spirit of Burgas с чисто нов (при това страхотен) албум, са група, за които всички сме съгласни, че бяха на върха си през 90-те.

Бъдещето?

Дали ще има Spirit зависи от организатори, от Бургас и от много други фактори. Сцената на брега обаче е страхотна и не бива да се пропуска възможността да се развива този любим за много фестивал. Много хора ще са щастливи да видят още от големите шоумени, като Роби Уилямс, да забиват на плажа.

Други пък ще са доволни да се запознаят със съвременната рок сцена (но не поп-рок), с групи, които още си мечтаем да видим в България – Arctic Monkeys, The Strokes, Franz Ferdinand и подобни, от класата на Kasabian. Един такъв микс сред хедлайнерите – популярни имена и малко по-ъндърграунд (според българската представа, де) групи, може би е обещаващ да върне популярността на Спирита. И може би догодина, все пак, да отворят още няколко входа.